Dr. Radomir I. Slavchov
За човек който слабо познавах, професор Кралчевски остави диря в живота ми. Беше страхотен преподавател – в направление Физикохимия, двата часа лекции в петък с него си бяха изпитание и за ума, и за мускулите на ръцете (средно по 40 страници изписвахме!), но и до днес правя един куп пресмятания по методите които той ни преподаваше, а не по тези от книгите които прочетох след това. Собствените ми лекции днес носят неговия отпечатък. Тогава – млади студенти на по двадесет години – най-много ни ядосваше методът “умен съм бил, сетил съм се”, с които професорът съкращаваше някои изводи четворно. Имаше един виц – щом е в квадратна кутия, сигурно е кръгло, значи е оранжаво, т.е. в кутията има портокал – професор Кралчевски правеше същото познавайки решението я от граничните условия, я от някоя друга област на науката, или пък просто от какво ни се ще да е това решение. Ние хич не успявахме да се сетим на изпита… Но дори и това остана – не една работа сме писали със сътрудници с употреба на “умен съм бил, сетил съм се” по Кралчевски. Следа у мен, вече като докторант, остави и книгата му с Накаяма, с която и до днес често се консултирам (викаме и “библията” с колегите, май само на Ландау и Лифшиц сме използвали такава силна дума). И вече дълги години в малко от моите собствени публикации пропускам да цитирам някоя и друга работа на Кралчевски и колектив. Голям ум, без съмнение, и пример за нас, по-младите. Почивайте в мир, скъпи учителю. Моите съболезнования за семейството и приятелите му.